Той е побъркан луд диктатор, който не трябва да бъде

 Той е подлудял вманиачен деспот, който не би трябвало да бъде допускан наоколо до нуклеарния бутон. Разговорите за въздържане и въздържане за безсмислени. Тези тактики могат да проработят, когато съперникът е рационален състезател. А кой може да каже това за севернокорееца Ким Чен Ун, написа редакторът на Financial Times Филип Стивънс.
Така се приказва из Вашингтон. Малцина биха оспорили, че Ким ръководи един от най-репресивните и нечовешки режими в света. По множеството индикатори той евентуално е най-лошият – с милиони оставени да гладуват в името на нуклеарната фикс идея и с брутално угнетяване на най-незначителния знак за непокорство.

И все пак Съединени американски щати направиха неточност. Те сбъркаха тази жестокост с психическа неустойчивост. Ким Чен Ун знае какво прави. Както и тези към него.

Миналата есен делегация от севернокорейски представители се срещнаха със западни специалисти по външната политика и защитата при закрити порти в Швейцария. Това бе последната няколко секрети, а оттова и отричани, опити през последните години да се изследват вероятностите за преустановяване на нуклеарното състояние сред Пхенян и интернационалната общественост.

Севернокорейците бяха неумолими. Ким Чен Ун ще постави нуклеарна глава на междуконтинентална балистична ракета. Няма различен метод да се отклони американската „ експанзия “. Пхенян в никакъв случай не би се преклонил на интернационалните наказания – тематика, по която дипломатите използваха същите думи към Русия и Китай като към Съединени американски щати. Тази последна среща завърши в задънена улица, въпреки и не преди западните представители да отбележат по какъв начин държанието на събеседниците им опонира на всички познати стандарти. Това са умни хора.

За страдание, Доналд Тръмп се усеща по-комфортно с нарисувани карикатури на съперниците си. Американският президент заобикаля дипломацията, възползвайки се от залпове през Twitter. “Малкият човек с ракетите “ е неговото изложение на севернокорейския водач. „ Копчето ми е по-голямо от твоето копче “ бе сравнението за нуклеарния боеприпас на двете страни. Наскоро Тръмп назова Ким Чен Ун „ полудяло кученце “. Пхенян изригна със свои избрания – американският президент е „ изкуфяло старче “. Ако заглушим целия този бял звук обаче, виждаме по какъв начин Ким Чен Ун надхитри съперника си във всеки един случай.

Колкото по-силно крещи Тръмп, толкоз по-правдоподобно става изказванието на Северна Корея, че нуклеарната ѝ стратегия е нужна политика в застраховка срещу американския проект за смяна на режима. Дори преди Тръмп да влезе в Белия дом, Съединени американски щати – и светът – към този момент се плащаха за речта на някогашния президент Джордж Буш за „ оста на злото “.

Решението на севернокорейския диктатор да изпрати делегация на високо ниво, и то с мажоретки, на Зимната олимпиада в Южна Корея значително бе оповестено за победа. Но бе освен това от това. Това бе мастърклас по интернационална дипломация, което незабавно направи Съединени американски щати да изгледат слаби и, купувайки си време, даде подтик на устрема на Ким Чен Ун към нуклеарни ракети с отдалечен обхват.

Целта бе явна – да настрои Вашингтон и Сеул един против различен и да показа по-човешки образ на Северна Корея пред света. Изпращайки сестра си Ким Йо Чен дружно с церемониалния държавен глава Ким Йон Нам, севернокорейският водач си подсигурява обстойно покритие в интернационалните медии. Сестра му не сподели нищо обществено, само че се усмихваше в верните моменти – внезапно контрастирайки на мрачното наличие на американския вицепрезидент Майк Пенс.

Белият дом предложи открита цел. Пенс дойде в Сеул, настоявайки, че Вашингтон ще стартира договаряния единствено в случай че Пхенян спре нуклеарната си стратегия. Тръгна си, казвайки, че Съединени американски щати ще седнат към масата за договаряния без предварителни условия. До не толкоз от дълго време Тръмп обещаваше да изсипе „ огън и гняв “ над Пхенян. Сега южнокорейският президент Мун Дже Ин се чуди дали да одобри покана за среща на високо ниво с Ким Чен Ун.

Сеул няма илюзии за характера на режима на север. Южнокорейците няма да бъдат заблудени от олимпийската игричка. Но също така знаят, че Ким има потенциала, по думите на Тръмп, да изсипе огън и гняв върху Южна Корея.

Дипломацията на Пхенян, колкото и цинична да е тя, разми някои от разграничителните линии. Докато двете страни беседват, Тръмп е изправен преди районен и интернационален напън да не натиска копчето.

Северна Корея съвсем няма другари измежду съдружниците на Съединени американски щати, само че Тръмп си пропиля възможностите и за най-малката интернационална поддръжка за боен удар.

Ким Чен Ум от своя страна желае самопризнание на страна с нуклеарно оръжие, преди в действителност да се реши на договаряния. Няколко месеца, в които Южна Корея и Вашингтон ще са в несъгласие, може да му дадат времето, от което се нуждае.

Тръмп все пак може да стартира превантивна офанзива, а Ким да преиграе ръката си. Но няма положителни военни варианти. Експерти с достъп до проектите на Пентагона споделят, че единственият метод да се избегне ответен удар на Северна Корея против Южна е Съединени американски щати да нанесат първи голям нуклеарен удар. Това е немислимо, не просто рисково.

Няма добър завършек на тази история. Китай не желае да рискува срутва на режима посредством наказания. Затова възможностите са Пхенян да направи ракетата си с всички опасности, които съпровождат в допълнение разпространяване. Съединени американски щати ще останат с въздържане и въздържане. Фактът, че Ким Чен Ун не е вманиачен, би било най-малката разтуха.
По публикацията работиха: Виктория Тошкова, редактор Десислава Попова